Зимата е сериозно изпитание за хормоните, затова, за да задържим баланса им, трябва да предприемем мерки, разказва  доц. Ивона Даскалова, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в столичната Военномедицинска академия и председател на Българската диабетна асоциация.

"Част от хормоните имат сезонни колебания. Например щитовидните, които са свързани с обмяната на веществата, са подложени на по-голяма стимулация през зимата заради по-голямата нужда от тях тогава", обясни специалистката по ендокринология. Мразовитият сезон преминава с по-дълга тъмна част на денонощието и с промени в храненето (приемат се по-малко пресни зеленчуци и плодове, а дори и те са с понижено витаминозно съдържание).

"Така се стига и до намаляване до минимум на образуването на витамин Д от кожата, което налага той да се приема допълнително от някои групи болни. Всичко това поставя организма ни в условия на повишени изисквания, включително и към ендокринната система", обясни доц. Даскалова.

Нейният съвет е през зимата да се опитаме да се храним с колкото се може по-полезна храна и да се движим, което ще подобри цялостния тонус на тялото ни. "А що се отнася до хормоните - нивата им стриктно трябва да се контролират при определени състояния. Например при хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза) се налага увеличение на дозата медикаменти, които болните ще приемат през студените месеци. А допълнителни дози витамин Д

трябва да се изпишат на пациенти със заболяване на костната система (например намалена костна плътност), с болести на бъбреците (когато е засегната функцията им и е нарушен метаболизмът на витамин Д), както и на хора в напреднала възраст", изброи доц. Даскалова.

Има ендокринни заболявания, които изискват болните да се наблюдават по-специално през зимата. А други хормонални болести тогава се отключват по-често. Такъв пример е субакутният тиреоидит - т. е. възпаление на щитовидната жлеза. "Пак по-често в ледените месеци се появява диабет от тип 1. Това вероятно е свързано с по-честите инфекции, които водят и до влошаване на състоянието на хора с вече установен захарен диабет", каза доц. Даскалова. Тя подчерта, че дори баналните настинки са свързани

с повишени изисквания към организма на диабетно-болните. Обяснението е, че те са група с намален имунитет и затова са по-лесна "плячка" за инфекции на горни дихателни пътища. "Тези пациенти трябва да приемат медикаменти за повишаване на защитните сили на организма си, а за да се предпазят от вирусите - да си поставят противогрипни ваксини", посъветва доцентката.

За съжаление няма общи симптоми, които да ни подскажат, че може да имаме ендокринен проблем. "Жлезите с вътрешна секреция имат различни ефекти върху тялото ни при отделните заболявания и в зависимост от това дали е запазена, повишена или понижена функцията им, симптомите са разнообразни. Дори противоречиви", каза доц. Даскалова.

Пациентите често я питали дали има вируси, които атакуват специално жлезите ни? "Предполага се, че съществува връзка между "отключването" на захарен диабет тип 1 и някои вирусни инфекции и по-точно с т.нар. коксаки вируси. Смята се, че те предизвикват образуването на антитела, които реагират срещу произвеждащите инсулин клетки на панкреаса. Подобни взаимодействия съществуват и при щитовидни заболявания. Естествено не всяка инфекция води до отключване на ендокринен проблем, защото това зависи от състоянието на имунитета и защитните реакции на организма към различните "агенти", посочи доц. Даскалова.

Кои ендокринни болести зачестяват в последните години? Захарният диабет тип 2, затлъстяването и метаболитният синдром. "При тях отчитаме такъв скок, който значително надвишава досегашните предвиждания. Причините за това са нездравословният начин на живот, обездвижването и хроничният стрес", заяви специалистката от ВМА. Опасна скорост набира и друго заболяване - автоимунният тиреоидит на Хашимото и някои промени на щитовидната жлеза. "От една страна, по-честото откриване на заболяването се дължи на подобрената диагностика, но то се среща повече и заради влиянието на фактори като въздействието на радиационния фон", изреди доц. Даскалова. Увеличение се установява и при пациентите с намалена костна плътност

"Остеопорозата се увеличава заради повишаващата се продължителност на живота, застаряването на населението, но също и заради негативни влияния в съвременния живот", каза още началничката на клиниката по ендокринология във ВМА. Тя посъветва читателите на "Труд" да не пропускат своите редовни профилактични прегледи, защото само така рано може да се открият настъпилите болестни промени.

А за целта се изискват изследвания на глюкозата (така се разбира дали сме застрашени от диабет) или остеодензитометрия - при пациентите, изложени на риск от остеопороза. 
За съжаление все още има доста диагнози и в ендокринологията, които затрудняват медиците. "Да вземем за пример феохромоцитома - това е болест, която се характеризира с наличие на тумор, най-често на надбъбречната жлеза, който произвежда и отделя в кръвообращението хормони като адреналин и норадреналин. Те водят до пристъпи на хипертония, които не винаги са с типично протичане. В случая трудности създават дори самите изследвания", обясни доц. Даскалова. За да се постави диагнозата, при тези пациенти се налагат по-специфични грижи. Има много други такива примери. "А проблеми създава не само диагностицирането, но и адекватното лечение и контрол на заболяванията", уточни доцентката.

Има ли нелечими ендокринологични заболявания? За съжаление - да. Такива са част от болестите на щитовидната жлеза. А други като диабета се поставят под контрол, но не се отменя постоянното им наблюдение, защото само така се избягва опасността от развитие на усложнения, водещи до инвалидизация във времето. "Не малка част от ендокринологичните заболявания са свързани с развитие на туморни процеси

- злокачествени или доброкачествени. При тях прогнозата и изходът от лечението зависят от много допълнителни фактори, които не винаги можем да контролираме", каза доц. Даскалова.

Според нея достатъчно се говори за отговорността на държавата към пациентите с диабет. "Вече никой не оспорва социалната значимост на болестта, но и до ден днешен не е създадена съвременна, адекватна и реално приложима национална здравна стратегия, насочена към профилактика на захарната болест", каза председателката на Българската диабетна асоциация.

Тя и колегите разполагат с много съвременни медикаменти, с които да атакуват болестта, но има проблеми с изписването им. Все още има ограничения за броя на пациентите, които да започнат терапия с по-скъпи инсулини.

"У нас още не са широко достъпни и инсулиновите помпи, защото здравната каса не ги плаща. А малко хора могат да си позволят да ги купят", завърши доцентката.

trud.bg