Диагноза на белодробния инфаркт

Когато белодробният инфаркт се дължи на емболия често болният получава изведнъж стягане на гръдния кош, задух, бодеж в съответната страна и суха кашлица. Заедно с това се развива и шок, бледа цианоза, студена лепкава пот, филиформен пулс. В областта на  инфаркта се установяват скъсен белодробен тон, ограничена респираторна  подвижност, отслабено дишане, нежно триене и влажни хрипчета. Фремитусът и бронхофонията са намалени. По-късно може да се появят слузно-кървави храчки, субиктер, повишена температура и умерена левкоцитоза. От рентгеновото изследване се установява типична клиновидна хомогенна сянка, най-често в десния долен или среден белодробен дял.

Стадии на белодробния инфаркт

В развитието на клиничната картина на белодробния инфаркт се различават три стадия:

1. Рефлексен стадий - болният има опресия, бодеж и кашлица, на преден план са явленията на сърдечно-съдовата слабост и рефлексни смущения в дейността на мозъчните центрове.

2. Хеморагичен стадий - оформява се морфологично инфаркт с кръвохрачене или без кръвохрачене, субфебрилна температура, левкоцитоза, субиктер; може да се образува плеврален излив.

3. Стадий на разнасяне - инфарктът се резорбира или инфектира. Симптомите от единия стадий по-често се съчетават и преливат със симптомите от другия стадий.

Освен описаната типична форма, инфарктът може да протече и атипично със сърцебиене, немотивиран колапс, необясними краткотрайни трески: дължи се на малки и множествени емболии. Белодробният инфаркт може да се усложни с хеморагичен плеврuт или с инфарктна бронхопневмония.

Кои други заболявания могат да напомнят на белодробен инфаркт?

При белодробния инфаркт, който протича с рязка болка, в диференциално диагностично отношение трябва да имат предвид следните заболявания:

1. Спонтанен пневмоторакс. Болният получава силно пробождаща болка в една от гръдните половини. Физикално обаче се установява хиперсонорен тон, отслабено или липсващо дишане, отслабени или липсващи фремитус и бронхофония. И при това заболяване също така болният получава изведнъж задух и шокови явления.

2. Със силна болка започва и миокардният uнфаркт. Възрастта на болния, прекараните ангинозни пристъпи, типичната ангинозна продължителна болка, данните от електрокардиографското изследване и другите симптоми, при липса на данни за инфаркт в белия дроб, улесняват диагнозата.

3. При пневмонията може да има силен бодеж, лека диспнея, кървави храчки. Заболяването обаче започва с висока температура и левкоцитоза, които при белодробния инфаркт могат да се развият, но по-късно. Рентгенологично се установява воалиране на белодробния дял, докато инфарктът дава типична триъгълна сянка.

4. При невралгия болката може да бъде постоянна и при дишането се засилва.

5. Ако ръководният симптом на белодробния инфаркт е кръвохраченето, трябва да се изключат Tuberculosis pulmonum, Carcinoma pulmonum, Bronchiectasiae. При тези състояния най-често се наблюдава кръвохрачене, което започва изведнъж, по-малко или повече обилно. Кръвта е ясна, пенеста. При белодробния инфаркт такова кръвохрачене се среща по-рядко; обикновено храчките постепенно стават слузно-кървави и могат да наподобят малиненочервените храчки при белодробния рак. При споменатите болести липсва сърдечно заболяване, а се установяват характерни поражения в белия дроб. Не трябва да се забравя, че белодробният рак и казеозната пневмония се усложняват от тромбози на тазовите и феморалните съдове, които тромбози могат да дадат емболии в белия дроб.