Потребителско меню



 

 

 

 

 

 

БРОНХИАЛНА АСТМА PDF Печат Е-поща
(0 votes, average 0 out of 5)
Оценка на читателите: / 0
Слаба статияОтлична статия 
Дете - Детски болести
Article Index
БРОНХИАЛНА АСТМА
Диагностициране на бронхиална астма
Профилактични мерки при бронхиална астма
All Pages

Описание на бронхиална астма

При бронхиалната астма проявите наподобяват тези при астматичния бронхит, но са по-тежки. Един-два дни преди появата на астматичния пристъп у децата могат да се наблюдават някои негови предвестници, като кихане, суха лека, кашлица, хрема, сърбеж в носа, повишена раздразнителност, необичайна разговорливост, неспокоен сън и намален апетит.

Симптоми на бронхиална астма

След по-горе посочените признаци, най-често през нощта се поява пристъп от дрезгава и мъчителна кашлица, учестено и ноздрено  дишане (разширяващи се ноздри при вдишване), което довежда, до задух и недостиг на въздух. Свиренето на гърдите се чува от разстояние. Изплашеното дете заема принудително положение, (най-често седнало), за да облекчи затрудненото дишане. Най­ често температурата не е повишена. У малките деца често има оплаквания от болки в корема и понякога повръщане на слузни храчки. Астматичните пристъпи се явяват през различни промеждутъци от време показват различна сила и продължителност . При леките форми пристъпите се повтарят няколко (2-5) пъти в годината, а при средно тежките се повтарят на всеки 15-20 дни, След около 7 до 10 дни  пристъпите постепенно намаляват.

Прогнози при бронхиална астма

С израстването на детето и при правилно и системно провеждане на подходящо лечение към 8-12-годишна възраст детската астма постепенно отзвучава  и настъпва пълно оздравяване  в повече от 80 % от случаите. За родителите с деца, боледуващи от алергични болести на дихателната система, са необходими някои съвети  добрата прогноза на повечето от тези детски заболявания налага около детето да се създаде  по-оптимистична и  спокойна обстановка. Наблюденията върху болестните прояви и събраните от родителите сведения могат много да улеснят лекаря не само да за  определяне формата на алергичното заболяване (алергична хрема, астматичен бронхит, астма и др.), но и  за уточняване  на  факторите, които пораждат заболяването. При даването на сведения за заболяването не бива да се забравят данните за алергични заболявания в семейството или рода по майчина и бащина линия, за битовите и хигиенните условия, при които живее детето, за честотата на пристъпите и сезона, през който настъпват.