Домашният заек се отглежда главно заради вкусното му и питателно месо, но успоредно с това и заради кожата му. Благодарение на постиженията на химията съвременната техника стана възможно облагородяването, багренето и щамповането нa заешките кожи във всички разцвети и имитации на различни видове дивеч, друга част от кожите се обработват за суровина за производство на чанти, портмонета, портфейли, гюдерия, дори и за кожи за обувки. Най-голям процент от заешките кожи се използва за добив на вълна за филц (за шапки) и за текстилната промишленост. Кожите, които предават зайцевъдите, трябва да имат здрава и добре запазена тъкан, да са по възможност големи по размер и  да притежават  гъста и еластична космена покривка, здраво свързана с кожната тъкан.

Кожата на питомните зайци се дере затворена (на тулум). Първоначално тя се пробожда над скакателната става на задните- крака между сухожилието и костта и получените отвори се използват за окачване на животното по време на дрането. С остър нож кожата на заднитекрака се обрязва в кръг в областта на скакателните стави. След това се отваря чрез надлъжен разрез на вътрешната страна на краката по посока на корена на опашката. Обелва се с пръсти, а след. това се обелва и опашката до последните прешлени. С ръце, а при нужда и с помощта на нож, дрането продължава по посика на главата и предните крака. Предните крака се обелват до колянната става и кожата се смъква до нивото на ушите. Главата се одира с помощта на нож, като внимателно се прерязват ушите хрущяли и устните.

След като се свали от трупа на животното прясната кожа, трябва веднага гладко  да се надене върху предвиденат зa тази цел опъвалка (фиг. 1). Някои я опъват с косъма навън, а други - с косъма навътре, което дава възможност по-бързо да се изсуши. Опъвалките се правят от дърво (фиг. 2)  или  от кръгло стоманено  желязо (неръждейка) с диаметър до 10 мм  при дървените  и 6-8 мл при металните.

Ако кожата се слага с косъма навътре, трябва прeдварително  леко да се подсуши. След като се опъне, излишното месо и подкожната тъкан       се отстраняват (допуска се тънък            слой    мазнина с дебелина до 1 мм). Особено внимателно трябва да се отделя мазнината в областта на предните крачка, тъй като там най-напред започва проскубването на  космите. С това се намаляват потребителските качества на  стойността на кожата.

Кожите, заедно с опъвалките се окачват за сушене  в добре проветряващи се помещения или под навес при температура, не по-висока от 25—30 градуси. Не бива да се излагат на директна слънчева светлина или да в близост до отоплителни тела. Кожаат се счита за изсушена, когато местата под предните крачка и цялата й повърхност са сухи, но не бива да се пресушавa.

Заешките, както и всички дивечови кожи, се консервират само чрез сушене. Сортират се по размер, качество на космената покривка и по дефекти по косъма или по кожната тъкан.

Окачествяват се въз основа на съответния стандарт или отраслова нормала. Размерът на кожите се определя, като,се наложи дължината й (от очните  дупки до основата на -опашката) по широчината й, ако е добита в отворено състояние, илr по  удвоената широчина,когато е одрана на тулум. Широчината се измерва в средата на кожата. Съхраняват се в хладни помещения, наредени една върху друга и добре поръсени с нафталин.

фиг.1                                      фиг.2 дървени опъвалки

Правилно одрана

и добре опъната за сушене

заешка кожа