Атрофична цироза. Симптоми на атрофична цироза

Атрофичната цироза протича в два стадия:

1) предасцитен и 2) асцитен или декомпенсиран.

Предасцuтнuят стадий се характеризира с появата на диспептични оплаквания: липса на апетит, горчив вкус в устата, газове и куркания в чepвата, диария, редуваща се със запек. Диспептичните явления са във връзка със смутената екзокринна функция на черния дроб. В резултат на интоксикацията от недостатъчно разградените белтъчни продукти се появяват симптоми от централната нервна система: главоболие, виене на свят,обща слабост, безсъние, намалена трудоспособност. Болните се оплакват често от упорит сърбеж.

През този период при обективното изследване се установява, че лицето на болните е мършаво и леко зачервено поради разширението на капилярите. По кожата на лицето и крайниците често се намират пулсиращи звездовидни телеангиектазии. Коремът е умерено и равномерно подут поради метеоризъм в червата. Черният дроб е леко увеличен; повърхността му при палпация е дребно зърнеста, а ръбът - остър.

В урината се намира увеличение на уробилиногена. Настъпва намаление на холестерина, предимно на естерната му фракция.

Предасцитният период обикновено продължава от 3 до 5 години.

През втория, асцuтен стадий, коремът още повече се подува. Кожата на корема е обтегната, тънка и лъскава. Пъпът е най-често изгладен от голямото количество течност. Пробната пункция установява, че се касае за трансудат. Поради увеличено то налягане в порталното кръвообращение се развиват колатерали между вратната вена и двете празни вени. По корема в горната или долната част се виждат разклонения на венозни съдове. Понякога в областта на пъпа се образуват разширени вени във форма на кръг, от които изхождат венозни съдове, разположени радиално, наподобяващи глава на медуза.

С напредването на заболяването болните се изтощават иотслабват, особено крайниците, които в сравнение с подутия корем изглеждат тънки. При много голям асцит може да се получи оток на, глезените поради притискане на вените.

Черният дроб е намапен, атрофичен, с неравна повърхност, твърд.

Най-често той не се опипва.

През този период се наблюдават кръвотечения от различни органи: от носа, от хемороидалните вени, от хранопроводните вени. Причиненото от разкъсване на разширените хранопроводни вени кръвотечение по своята тежест може да представлява опасност за живота.

Изследването на основните чернодробни функции показва, че е настъпила функционална чернодробна недостатъчност. Чрез електрофореза се установява нарушение на албумино-глобулиновото съотношение, изразено в увеличение на глобулините. Флокулационните проби поради нарушеното колоидно състояние на серума стават положителни. Детоксичната функция е нарушена тежко, поради което сантониновата и хипуровата проба стават положителни. Количеството на протромбина намалява.

Поради намалената съпротива болните от чернодробна цироза са податливи на различни инфекции: стрептококови заболявани- пневмонии, кожни инфекции и др. Може да се развие туберкулоза на перитонеума. У болните от атрофична цироза често се развива възпаление на жлъчния мехур и жлъчните пътища - холецистит и холангит. Ако и нарядко, в черния дроб може да настъпи ракова метаплазия. .

Прогнозата в напредналите стадии на атрофичната цироза е неблагоприятна.