Какви са изискванията на фасула към почвата и климата?

Към топлината. Фасулът е топлолюбиво растение, но не расте добре при много високи температури и изисква по-прохладен, но мек климат. Планинските котловини и поречията му предлагат отлични условия. У нас се отглежда до към 800 м надморска височина.

Семената поникват най-бързо при температура над 20 ОС, макар че започват да поникват и при 8-10 градуси. Най-благоприятни за него са сравнително по-умерените, около 18-25 градуса, температури. Много е чувствителен към понижаването на температурите, загива при -1 градус. Но и горещините, температури над 30 градуса, вредят, особено на цъфтежа и на образуването на бобовете.

Към светлината. Светлолюбив е, но в Южна България, където интензивността на светлината е висока, може да се отглежда и като подкултура в млада овощна градина. Изобщо слабото засенчване благоприятства формирането на качествени и много бобове.

Към влажността. Много е взискателен към почвената и въздушната влажност, поради което се отглежда успешно само при поливни условия. При засушаване бобовете загрубяват и добивът намалява. Въздушното засушаване и суховеите причиняват окапване на цветовете и на младите завръзи. Излишъкът на почвена влажност и близката подпочвена вода вредят на кореновата система. Цветовете окапват и при повишена влажност, съчетана с ниски температури.

Към почвата. Фасулът предпочита топлите, леки, глинесто-песъчливи и черноземни почви, но може да се отглежда на различни почви; достатъчно е да не са студени и кисели, както и да не са с близка подпочвена вода.

Към предшественика. Взискателен е към предшестващата култура. Добри предшественици за него са зърнените житни култури, доматите, краставиците, картофите, зелето и др. Не бива да се отглежда след бобови култури. Той самият е отличен предшественик за всички зеленчукови култури, с изключение на себе си и на другите бобови (грах, бакла).

Кои сортове зелен фасул е най-добре да отглеждате в градината?

в зависимост от височината и от устройството на стъблото сортовете зелен фасул са ниски (пешаци) и високи (увивни, веЙкови). И от едните, и от другите има голямо разнообразие. Има и много местни сортове, особено вейкови, които са с чудесни качества на бобовете.

От ниските сортове - пешаците, отглеждайте следните. Старозагорски чер. Стар български сорт. Образува здраво, добре облистено стъбло, растението е високо 35-40 см. Цветовете са светловиолетови. Бобовете са разположени по цялото стъбло и разклоненията, по 3-4 на плодна дръжка. В техническа зрелост те са плоски, прави, дълги 10-13 см, светлозелени, нежни и без конци, много вкусни при готвене, с типичен фасулев аромат. Семената са черни, средно едри, елипсовидни.

Старозагорски чер е ран сорт, с вегетационен период до техническа зрелост 45-50 дни. Дава високи и устойчиви добиви. Чувствителен е към болести, поради което трябва да се използват само здрави и обеззаразени семена. Не се използва в консервната промишленост, но в замяна на това се търси масово на пазара за консумация в прясно състояние и за домашно консервиране. При неколкократни беритби дава средно 100 кг от 100 кв. м.

Никос. Стъблото е здраво, растението е високо 40-50 см, добре облистено и разклонено. Цветовете са бледолилави, бобовете се формират по 3-4 на плодна дръжка. В техническа зрелост те са широки и плоски, дълги 8-12 см, жълтокехлибарени, без влакна и пергаментов слой, нежни и крехки, с хубав фасулев аромат, с отлични вкусови качества. Семената са бежови с черен венец около пъпчето, елипсовидни.

НИКОС е ран сорт - 45-48 дни до първата беритба.

Сравнително по-слабо се напада от мозайка и бактериоза. Средният добив на зелен фасул е 120 кг от 100 кв.м. Кулинарните качества са много добри. Може и да се консервира при домашни условия.

Мастилен 11 б. По външни белези е сходен със Старозагорски чер. Бобовете и семената са с мастилени петна. Слабо се нападат от бактериоза. Ран и добивен сорт, с много добри вкусови качества на бобовете.

Пловдив. Образува здраво стъбло. Растенията са високи около 50 см. Цъфти с бели цветове. Бобовете са зелени, цилиндрични, крехки и сочни, дълги 9-11 см. Разположени са в средния и горния пояс на растенията, по 3-4 на плодна дръжка. Семената са цилиндрични, средно едри, бели.

Ран сорт - около 50 дни вегетационен период до първата беритба. Бобовете се формират дружно и добивът може да се прибере еднократно. Отличава се с много добри консервни качества. Дава средно 100 кг зелени бобове от 100 кв. м.

Ореол. Сходен на Пловдив. Устойчив е на обикновената мозайка и на бактерийното напетняване.

Отглеждат се още сортовете Валя, Брилянт и др., които са от типа на Пловдив.

От вейковите сортове много добри са следните:

Ерусалимски. Стъблото му е увивно, високо над 2 м, С 4-5 разклонения. Цветовете са бледолилави. Бобовете са разположени по цялото стъбло, по 1-2 на плодна дръжка. Те са леко извити, дълги 11-13 см и много широки - 16-19 мм. В техническа зрелост са кехлибареножълти, крехки, с малки кухини, без влакна и пергаментов слой, с типичен фасулев аромат. Семената са бежови, много едри, елипсовидни.

Много добре расте и плододава при прохладен и влажен климат - в планинските котловини и крайречните лъки. Той е късен сорт - до първата беритба са необходими 60-65 дни, но образува бобове чак до октомври. Добивен е - дава 80-100 кг от 100 кв. м, но в полските горещи и сухи райони добивът му е по-нисък. Бобовете са с много добри кулинарни качества. Лесно се разваряват. Подходящ е главно за консумация в прясно състояние, но може и да се консервира при домашни условия.

Тракийски. Има дълго над 2 м стъбло. Бобовете са дълги 12-15 см, плоски и много широки. В техническа зрелост имат хубав зелен цвят, крехки и сочни са, без влакна и пергаментов слой, с приятен фасулов аромат, с отлични кулинарни качества и почти не се развалят.

Сортът е късен, дава бобове продължително време, устойчив е на мозайка и е много добивен.

Биволски боб. Този местен сорт, отглеждан по-широко в Родопите и Средногорието, се отнася към многоцветния фасул. Разпространен е в две разновидности: с бели цветове и семена; с огненочервени цветове и пъстри семена - черни с тъмнолилави петна. Като зеленчукова култура има известно значение разновидността с бели цветове и семена. Наричат го още Дундю, Дуплю и др.

Стъблото е дълго (високо) над 3 м, има до 7 разклонения. Съцветията са големи, гроздовидни, с повече от 20 цвята. Бобовете са широки, плоски, с грапава повърхност, дълги 14-15 см, широки 1,8-2,2 см и дебели. На съцветие се оформят 4-5 боба. В техническа зрелост са тъмнозелени и грубовати, с груби влакна и пергаментова кожица. Семената са бели, много едри, бъбрековидни.

Сортът е много късен и добивен. Плододава продължително. Слабо е чувствителен към мозайка и бактериоза, устойчив е на ръжда. Зърната му във восъчна и пълна зрелост се използват за консумация, но в някои планински селища се консумира и като зелен фасул.

Отглеждат се още местните вейкови сортове Майчин и Райкин, които са късни, влаголюбиви, добивни и с много добри качества на зелените бобове.

Как да се подготви мястото за отглеждане на зелен фасул?

Когато зеленият фасул се отглежда като първа - пролетна - култура, почвата се изорава или се прекопава възможно по-рано през есента на дълбочина, не по-малка от 28-30 см. С есенната обработка се тори с 3-4 кг обикновен суперфосфат и 1,5-2 кг калиев тор на 100 кв.м. През пролетта, до сеитбата, мястото се прекопава 1-2 пъти с мотика, за да се затопли почвата, и се изграпва с греблото, за да се запази влагата.

Ако площта е по-голяма, култивира се 1-2 пъти и се бранува. При уплътнена почва може да се наложи и плитко изораване.

Когато зеленият фасул се отглежда като втора - лятна - култура, веднага след прибирането на предшественика се изорава или прекопава на 18-20 см дълбочина, след което се бранува или изорава. Ако предшественикът е бил торен, не се внасят допълнително торове.

Как да се подготви почвата непосредствено преди сеитбата на зеления фасул?

Тъй като зеленият фасул трябва да се напоява няколко пъти, мястото преди сеитбата се набраздява. За сортовете пешаци разстоянието между браздите е 60 см, а за вейковите - 80 см.

Когато има възможност за дъждуване, преди сеитбата площта само се доизравнява и се бранува или се грапи, сее се на равна повърхност.

Кога и как се сее зеленият фасул?

Като първа - пролетна - култура зеленият фасул се засява през април, когато въздушната температура трайно е 12-13 градуса, почвената е поне 8-9 градуса и опасността от късни пролетни слани е минала. В Южна България се сее около 10-и - 15-и април, а в Северна България - около 20-и - 25-и април. За да се произвежда зелен фасул по-продължително време, засява се на няколко етапа, до 15-и - 20-и май. В по-високите полета и котловини се сее в началото на май.

Засява се гнездово, при ниските сортове на 25-30 см между гнездата, а при вейковите - на 40-50 см между гнездата. Сее се в склона на тира (кавала). С мотиката се прави плитка копка и веднага се засяват по 6-7 семена в гнездо. Семената се покриват с 5-7 см, влажна почва. На 100 кв. м се засяват 1-1,2 кг семена при пешаците и 0,8-1 кг при вейковите.

Когато зеленият фасул се отглежда като втора - лятна култура, сее се от 1-ви до 20-и юли. Използват се главно сортовете пешаци, тъй като имат по-къс вегетационен период и са по-издръжливи на високи температури и на ниска въздушна влажност. Преди сеитбата мястото трябва да се полее. Начинът на сеитба е като при пролетните посеви.

На равна повърхност зеленият фасул се засява на ленти, примерно по 4 реда в лента, при междуредово разстояние 35 см, между лентите - 55 см и на 3,5-4 см между семената в реда, на дълбочина 5-6 см. За сеитбата се използва сеялка. Посевната норма е около 15 кг семена на декар.