Подготовката на компост в съвременното гъбопроизводство включва задължително период на термична обработка при контролирани от човека условия, известна още като втора фаза на компостирането. На термична обработка обикновено се подлага полуактивен или все още суров компост, т. е. този, в който още протичат загряващи микробиологични процеси, и същевременно е преминала бурната ферментация, характерна за първата фаза от компостирането. С термичната обработка се. постигат две цели: високата температура унищожава някои вредни за печурката микроорганизми (пастьоризация) ; създават се оптимални за ферментацията условия и суровината се превръща в готов компост.

Какво трябва да се направи, за да се произведе еднороден, качествен. компост? Може да се използват два начина:

• Компостът се разстила равномерно на тънки пластове върху стелажи или в сандъци и в помещението се осигурява усилена рециркулация на климатизиран въздух.

• Компостът се зарежда на дебел пласт в специална камера и се продухва равномерно с климатизиран въздух.

Първият начин изисква употреба на повече пара, за да се затопля цялото помещение и копоста в него, и засега не се прилага у нас. Като негов вариант в отделни гъбарници се опитват да постигнат подобен ефект чрез затопляне на лехите с помощта на печки или на канално отопление .

Вторият начин е по-икономичен и много добре се съчетава с интензивната технология за отглеждане на печурка в полиетиленови торби. От няколко години той се внедрява масово у нас.

Камерата може да бъде проходна и тогава вентилационната уредба се разполага странично. Такава камера в специалната литература често се нарича "тунел". Пред нея се оформя площадка за зареждане на суровия компост, а на противоположния край - площадка за изваждане на готовия. Най-изгодни са "тунелите", които се зареждат и изпразват механизирано.

Всяка камера трябва да бъде топло-(К:5 0,5) и влагоизолирана отвътре. След херметично затваряне на вратите въздухът се движи само през определените за това отвори. Вентилаторът трябва да бъде уплътнен, неръждаем и със следните параметри: дебит - от 200 до 240 мЗ/т суров компост/час; налягане - 100 мм воден стълб. Отворите на подовата решетка трябва да заемат общо 20-25% от пода.

Суровият  компост се внася ръчно или механизирано и се зарежда равномерно върху решетъчния под за  един работен ден. От това изискване се определя и раз мерът на личната камера - не повече от 30 кв. м подова площ. Компостният пласт с влажност около 7-2% не трябва да бъде по-дебел от 2 м, т. е. на 1 кв. м се разстила по 750 до 1000 кг компост. Препълването е вредно. При ръчно зареждане въздухът в камерата се поддържа чист с помощта на изсмукващ вентилатор, разположен на противоположната на вратата страна.

Пълната камера се затваря плътно и се пуска вентилационната уредба на режим 95% оборот на въздух и 5% пресен въздух. Започва процесът на термичната обработка, който преминава през няколко eтапa:

• първоначално загряване или самозагряване до 58 градуси за 4 до 24 часа;

• пастьоризация при 58 до 60 градуси за 4 до 12 часа (повишаването на температурата в компоста над 60градуси, както и продължителното и задържане между 54 и 58 градуси е вредно);

• постепенно понижаване на температури с по 1°С на час до 58 градуси чрез увеличаване на пресния въздух във вентилационната уредба;

• контролирана ферментация (кондициониране) на компоста при температура от 48 до 5З градуси(най-добре при 50 градуси) и при 5 до 10% пресен въздух, докато компостът добие неутрална реакция, т. е. рН под 8 (постига се, като се регулира количеството на пресния въздух);

• бързо охлаждане на гтовия компост със 100% пресен въздух, т. е. затваря се клапата за оборотен въздух.

Готовият компост не бива да мирише на амоняк, влажността му трябва да бъде от 60 до 65 %, а цветът - сребристокафяв. При термичната обработка компостът губи вода и сухо вещество и от З0 тона сурова маса се получават около 20 тона готов компост.

В нашата практика целият термичен процес протича средно за 8-10 дни, по изключение 6-7 или 12-14 дни, в зависимост от техническото състояние на камерата, умението на гъбопроизводителя, качеството на суровия компост или от сезона.