Краставична мозайка (втрънчване). Растенията  имат силно скъсени междувъзлия и хлоротично оцветяване. Листата са по-дребни, удължени, със зигзаговиден среден нерв и деформирана периферия. Върху по-старите листа се наблюдават пръстеновидни петна (8-10 mm), които показват местата на заразяването. Болните растения цъфтят, но завързват слабо. Плодовете са дребни, деформирани, понякога прошарени и винаги некачественп.

Причинител е вирусът на обикновената мозайка по краставиците - Магmог cucumeris var. Vulgare, който се развива по редица културни и диви растения. В някои райони или отделни площи този вирус има голяма концентрация. Той не се предава при контакт, не се пренася със семената и не се запазва в растителните остатъци в почвата. Разпространява се от листните въшки. Затова колкото по-късно пиперът бъде разсаден на полето, толкова по-силно страда от тази болест.

Борба. По-ранно засаждане на пипера. Унищожаване на плевелната растителност около отделенията за производство на разсад. Недопускане на заплевеляване с врабчови чревца. Пръскането с инсектициди  срещу листните въшки може да намали размерите на болестта частично, и то само при слаба концентрация на вируса.

Освен тези често срещащи се вирусни болести по зелечуците може да се наблюдава, макар и сравнително рядко, и вирусът на увяхването на баклата - Broad bеап wilt virus (BBWV). Той причинява ясно изразена мозаичност по средните листа и по плодовете, най-често хлоротични пръстени, хлътнали на различна дълбочина в кожицата и месото. Борбата срещу него е както срещу втрънчването.

Още по-рядко по пипера се среща картофеният вирус  У -Potato virus У (PVY), който причинява мраморно прошарване по листата. Може да се наблюдава в късни посеви от пипер в близост до средно ранни картофи. Борбата е както срещу втрънчването.