Бяло (склероцийно) гниене. В основата на стъблото на 5-10 ст над повърхността на почвата се явява гниене, което бързо се покрива с бял пухкав налеп - мицела на патогена. На загнилото място, по-често във вътрешността на стъблото, се образуват едри склероции. Отначало те са бели, покрити с капчици вода, а по-късно пожълтяват, потъмняват и стават кафяво-черни до черни.

Причинител на бялото гниене е паразитната гъба ScIеrоtiпi asc!crotiorum. Характерно за нея , че образуваният по повреденото място  мицел  без спори и вторични заразявания не може да станат. Паразитът се запазва в почвата като мицел и склероцции различно време, понякога до три години. Заразяването обикновено става 2-3 месеца след разсаждането на културата. Паразитът прониква през естествени пукнатини по кората и затова най-често се наблюдава по възлите на стъблото.

Борба със склероцийното гниене. Води се чрез пропарване на почвата за унищожаване на склероциите и чрез третиране със системни фунгициди (бенлейт , фундазол или дерозол 0,05 % или метил топсин 0,07% по 1l на растение) около 1-1,5 месеца след засаждането. В оранжериите може да се провежда лекуване на заболелите тъкани с тампони от вата и разтворими живачни препарати.