Листоминиращите молци са съвсем дребни пеперудки, които добре се отличават една от друга по раз-нообразието от багри и рисунки на крилцата. Гъсеничките на всички видове повреждат листата на овощните дървета, но най-много - на ябълката. Те се вгризват между долната и горната ципица на листната петура, хранят се с меката, т. нар. паренхимна тъкан, и образуват тунелчета или мини, откъдето много сполучливо идва тяхното име листоминпращи молци. Характерно за тях е,че изяждат вътрешната тъкан на листа. В резултат на това образуваните мини са със строго определена форма, която е типична за всеки листоминиращ молец и по нея много лесно може да се разпознае от кой вид е той.

Яйцата на повечето листоминиращи молци са разположени от долната страна на листата, което ги предпазва от действието на слънчевите лъчи и от изсъхване. Излюпените гъсенички бързо се вгризват. Така те не се конкурират за хранителна среда с насекомите, водещи открит начин на живот. Тези дребни пеперудки са с относително висока плодовитост, сравнена с количеството на яйчната продукция, която имат другите много по-едри видове пеперуди. И още нещо - неприятелите бързо завършват жизнения си цикъл (от яйце до пеперуда), в резултат на което те развиват три-четири поколения годишно. Всичко това осигурява оцеляването им в безпощадната борба с естествените врагове.

Може би листоминиращите молци са един от най-ярките примери за това, как и най-безобидните листоядни насекоми могат да нанасят сериозни щети, когато се намножат във виссока плътност. Вредата от една гъсеничка е нищожна. За целия си живот тя изяжда най-много до 1/20 от повърхността само на един лист. Наистина това е много малко, още повече ако се сравни с ябълковия плодов червей, чиято гъсеница, за да се изхрани, поврежда два-три плода. Но при висока плътност на един лист се намират до 50 и повече гъсенички: Нападнатите листа не могат да произвеждат органични вещества и да изхранват растенията, бързо изсъхват и окапват преждевременно. А дърветата изостават в развитието си, не залагат достатъчно плодни пъпки за следващата година, стават по-чувствителни на зимните студове и по-възприемчиви към различни заболявания.

Напоследък листоминиращите молци нанасят големи повреди на ябълковите дървета в някои райони на страната. Една от основните причини е прекалената употреба на химични препарати срещу водещте открит начин на живот неприятели по ябълката. Тези препарати унищожават силно чувствителните  към тях естествени врагове на молците (паразитните и хищните насекоми). А самитe молци, остават живи и се намножават във висока плътност.

Биологичните особености на листоминиращите молци позволяват да се намали числеността им, като се прилагат профилактични  меропирятия през неактивния жизнен период. Едни от неприятелите зимуват в окапалите листа, други - плитко в почвата, а трети - по дърветата. Особено характерни са малките вретеновидни пашкулчета, които, ако са много, обвиват стъблото и дебелите клони като плътен слой вата. Затова задължително е всички зимуващи форми да бъдат унищожени. През есента след листопада окапалите листа да се събират и изгарят. Повърхностният почвен слой под короната на дърветата да се преоре или преобърне с права лопата. Най-късно до края на март да се остържат и изгорят пашкулите по стъблото и клоните.

Пеперудите предпочитат топлите и огрени от слънцето места, за да снасят яйцата си, а листата на издънките предлагат идеални условия за тази цел. Ето защо тези издънки своевременно трябва да се изярязват. Най-добре е това да става по време на резитбата на дръвчетата, преди още да са се разлистили.

Разбира се, основният начин на борба е химичният. Необходимо е да се пръска, когато средно на един лист има по 3-4 мини с размери 1-2 мм, т. е. когато гъсеничките са на 4-6-дневна възраст. Смята се, че това е един от най-подходящите моменти за борба, защото тогава ясно се определя плътността на неприятеля, а вредата от него е все още незабележима. А и гъсеничките; са най-чувствителни към препаратите. Първото пръскане трябва да се проведе, след като ябълкпте прецъфтят. В отделните райони на страната сроковете са различни, но ориентировъчно те са в края на април и през май. Най-ефикасни са инсектицидите, които имат способността да проникват във вътрешността на листата. Подходящи са диптерекс 80-150 г на 100 л вода, агрия 1050-150 куб. см на 150 л вода, и фекама трибуфон 50 ЕК - 400 куб. см на 100 л вода. По време на първото третиране летежът на пеперудите все още не е приключил. Те продължават да снасят яйца, от които след няколко дни се излюпват гъсеничките. Посочените препарати унищожават както новоизлюпващите се, така и все още невгризалите се гъсенички, а също така - и пеперудите. При висока плътност на молците трябва да се извършат още едно-две пръскания. Ориентировъчно второто третиране е през юни, а третото - през юли.