Какви са изискванията на краставиците към топлината?
Краставиците са изключително топлолюбиви растения. Семената им започват да поникват при температура, не по-ниска от 15-18 градуса, а оптималната температура за растежа и развитието на растенията е 25-30 градуси, но в зависимост от другите условия тя се колебае от 18 до 30 ОС. При температура под 15 градуса растежът спира и женските цветове окапват. Продължителното хладно време през май и началото на юни - с температура около и под 10 градуса - причинява сериозни смущения в развитието на растенията. При температура под 0,5 градуса краставичните растения загиват. Когато температурата е ниска, а влажността висока, растенията се просмукват. Високите температури над 35 градуса - също задържат растежа на растенията, особено при ниска въздушна влажност; влошават и оплождането на цветовете.
Нуждаят ли се краставиците от много светлина?
Краставиците не са особено взискателни към светлината. При по-слабо слънчево греене те се развиват сравнително добре, но добивът им се понижава. Закъсняването в. развитието на растенията при много ранни сеитбени срокове в парник се обяснява и с недостатъчната продължителност на дневното осветление. Краставиците изискват повече светлина по време на плододаването.
Какви са изискванията на краставиците към влажността?
Краставиците са изключително взискателни към почвената и въздушната влажност. Оптималната почвена влажност за нормалния им растеж и развитие е 85-95 % от пределната полска влагоемност, а оптималната въздушна - 90%. Редовното поддържане на постоянна висока влажност се налага поради слабата им и повърхностно разположена коренова система, бързия им растеж и голямата изпаряваща повърхност на листата им. Високата почвена влажност трябва да се съчетава с достатъчно висока почвена температура. При понижена температура на почвата корените на краставиците не могат да всмукват почвения хранителен разтвор и настъпва т. нар. физиологично засушаване.
През време на плододаването краставиците са най-взискателни към поддържане на оптимална почвена и въздушна влажност.
На каква почва може да се очакват добри резултати от краставиците?
Добри резултати от краставиците се получават, когато се отглеждат на дълбока, топла, структурна, плодородна почва, богата с органични вещества, с неутрална до слабо кисела реакция. За късно производство са особено подходящи карбонатните черноземи, тъй като са топли, влагоемни и запасени с хранителни вещества. Корените на краставиците проникват плитко в почвата и основната им част е в горния орен слой. Само в рохкава и добре затопляща се почва главният корен се удълбочава повече. На много песъчлива почва, както и на тежка студена почва с близка подпочвена вода краставиците растат и се развиват лошо.
Какъв трябва да е хранителният режим на краставиците?
Краставиците имат по-специални изисквания към хранителните вещества и тяхното постъпване. Те изнасят много хранителни вещества от почвата, но тъй като корените им са чувствителни към високите концентрации на хранителните разтвори, не понасят големи дози минерални торове, особено при отглеждане на песъчливи почви. Това налага минералните торове да се внасят в почвата по-често, но в по-малки количества. Много благоприятно е влиянието на оборския тор, който не само подобрява физичните качества на почвата, но и освобождава по-продължително хранителните вещества и отделя при разлагането си много полезния за краставичните растения въглероден диоксид.
След кои растения е най-добре да се отглеждат краставиците?
Подходящи предшественици за краставиците са тези, които подобряват или най-малко не влошават физичните качества на почвата: многогодишни треви, зелен фасул, зелен грах, спанак, картофи, зеле домати и пипер. От друга страна, след ранните краставици може да се отглеждат като втора култура късен зелен фасул, късно зеле и цветно зеле. Краставиците не се понасят след себе си. На едно и също място не трябва да се връщат няколко години. Не понасят като предшественици също тикви, тиквички, дини и пъпеши.
|
