Потребителско меню



 

 

 

 

 

 

КАКВИ СА ИЗИСКВАНИЯТА ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕТО НА КРАСТАВИЦИ? PDF Печат Е-поща
(0 votes, average 0 out of 5)
Оценка на читателите: / 0
Слаба статияОтлична статия 
Градина - Краставици

Какви са изискванията на краставиците към топлината?

Краставиците са изключително топлолюбиви расте­ния. Семената им започват да поникват при температура, не по-ниска от 15-18 градуса, а оптималната температура за растежа и развитието на растенията е 25-30 градуси, но в за­висимост от другите условия тя се колебае от 18 до 30 ОС. При температура под 15 градуса растежът спира и женските цветове окапват. Продължителното хладно време през май и началото на юни - с температура около и под 10 градуса - причинява сериозни смущения в развитието на растенията. При температура под 0,5 градуса краставичните растения загиват. Когато температурата е ниска, а влажността висока, растенията се просмукват. Високите температури ­над 35 градуса - също задържат растежа на растенията, особе­но при ниска въздушна влажност; влошават и оплождане­то на цветовете.

Нуждаят ли се краставиците от много светлина?

Краставиците не са особено взискателни към светли­ната. При по-слабо слънчево греене те се развиват срав­нително добре, но добивът им се понижава. Закъсняване­то в. развитието на растенията при много ранни сеитбени срокове в парник се обяснява и с недостатъчната продъл­жителност на дневното осветление. Краставиците изиск­ват повече светлина по време на плододаването.

Какви са изискванията на краставиците към влажността?

Краставиците са изключително взискателни към поч­вената и въздушната влажност. Оптималната почвена влажност за нормалния им растеж и развитие е 85-95 % от пределната полска влагоемност, а оптималната въз­душна - 90%. Редовното поддържане на постоянна висока влажност се налага поради слабата им и повърхност­но разположена коренова система, бързия им растеж и голямата изпаряваща повърхност на листата им. Висока­та почвена влажност трябва да се съчетава с достатъчно висока почвена температура. При понижена температу­ра на почвата корените на краставиците не могат да всмукват почвения хранителен разтвор и настъпва т. нар. физиологично засушаване.

През време на плододаването краставиците са най­-взискателни към поддържане на оптимална почвена и въз­душна влажност.

На каква почва може да се очакват добри резултати от краставиците?

Добри резултати от краставиците се получават, кога­то се отглеждат на дълбока, топла, структурна, плодород­на почва, богата с органични вещества, с неутрална до слабо кисела реакция. За късно производство са особено подходящи карбонатните черноземи, тъй като са топли, влагоемни и запасени с хранителни вещества. Корените на краставиците проникват плитко в почвата и основна­та им част е в горния орен слой. Само в рохкава и добре затопляща се почва главният корен се удълбочава повече. На много песъчлива почва, както и на тежка студена почва с близка подпочвена вода краставиците растат и се разви­ват лошо.

Какъв трябва да е хранителният режим на краставиците?

Краставиците имат по-специални изисквания към храни­телните вещества и тяхното постъпване. Те изнасят много хранителни вещества от почвата, но тъй като корените им са чувствителни към високите концентрации на хранителните разтвори, не понасят големи дози минерални торове, особено при отглеждане на песъчливи почви. Това налага минералните торове да се внасят в почвата по-често, но в по-­малки количества. Много благоприятно е влиянието на оборския тор, който не само подобрява физичните качест­ва на почвата, но и освобождава по-продължително храни­телните вещества и отделя при разлагането си много полез­ния за краставичните растения въглероден диоксид.

След кои растения е най-добре да се отглеждат краставиците?

 

Подходящи предшественици за краставиците са тези, които подобряват или най-малко не влошават физичните качества на почвата: многогодишни треви, зелен фасул, зелен грах, спанак, картофи, зеле домати и пипер. От дру­га страна, след ранните краставици може да се отглеждат като втора култура късен зелен фасул, късно зеле и цвет­но зеле. Краставиците не се понасят след себе си. На ед­но и също място не трябва да се връщат няколко години. Не понасят като предшественици също тикви, тиквички, дини и пъпеши.