фиг.1                                 фиг.2                                    фиг.3

За да се прихванат успешно калемите и пъпките, добре да се разбият покаралите от тях леторасли и правилно да се формират короните на дърветата, трябва да се прилагат специални грижи след присаждането. В зависимост от начина, по който е извършено то, постъпва се конкретно.

От какво се нуждаят облагородените на калем дивачки и преприсадените дървета?

Често птиците могат да създадат неприятности. Като кацат върху калемите, те ги разклащат и пречат на срастването. Или пък, защото спойката е още крехка, причиняват отчесване. Затова добре е да се направи защитна арка от върбова клонка или от друг материал над калема (фиг. 1).

Когато покаралите от пъпките на  присадника леторасли започнат да се развиват буйно, съществува опасност от собствената тежест или от силен вятър те да се пречупят или

отлепят. Ето защо е необходимо да се привържат към тънка пръчка (подпорка), прикрепена здраво за подложката или за присадения клон.

Рафията се разслабва веднага щом се забележи врязване, а се сваля, когато културният леторасъл достигне дължина около 25-35 см. Със зарастването и надебеляването на спойката в мястото на присаждането замазката може да се олющи  и да падне. Правилно е отново да се намаже с овощарски мехлем.

Ако се присажда късно през пролетта, със затопляне на времето и с повишаване на температурата под влияние на преките силни слънчеви лъчи  кората на калемите се сбръчква и се появяват пригори. В такъв случай присадката се покрива със светла  книжна или полиетиленова кесийка в продължение на 3-4 седмици. Тя се премахва отначало само когато времето е облачно, после постепенно се разкъсва и накрая се отстранява.

Израсналите от дивото или от преоблагороденото дърво филизи, с изключение на развилите се от калемитe, се премахват редовно. Обикновено най-напред покарват филизите в частта от подложката, разположена близо до калема. Ако се филизят често, развиват се пъпките на присадника, а културният леторасъл бързо нараства. В основата на скелетните клони и  на разклоненията на по-възрастните дървета избуяват лакомци, които трябва да се премахват, защото изразходват много хранителни вещества и задържат развитието на калемите. Тъй като летораслите, покарали от присадниците, растат неравномерно в различните части на короната, понякога се препоръчва през първата година да се оставят лакомците. Но е задължително непрекъснато и все по-силно да се прищива т върховете им.

Често летораслите от двете или трите пъпки на присадника се развиват буйно. Ето защо през май-юни трябва да се премахнат горните 1-2 леторасъла или пък само да се прищипнат (пензират). Ако не се направи това, целият калем може да се отчесне (фиг. 2). Когато на даден клон са присадени повече калеми, избира се онзи, който пма най-добро положение, а покаралите леторасли по другите калеми се  прищипнат.

През лято с високи температури, голямо засушаване  или ниска атмосферна влажност младите филизчета се обезводняват и кората им се набръчква. Добре е привечер те да се напръскат с вода, а присадените дървета да се полеят.

През следващата година се прави резитба над първата клонка, разположена най-близо до мястото на присаждането, която от своя страна също се съкращава на 3-4 пъпки. Временно може да се запазят и другите 1-2 леторасъла, покарали  от пъпките на калема, но всеки да се отреже по на 2 пъпки.

Колкото и калеми да са присадени и да са се прихванали, оставя се само един - най-добре разположеният, най-силният и най-правило развитият. Той ще възстанови и замести стария скелетен клон в короната. Другите калеми обаче не се отстраняват веднага и на един път. Техният растеж се потиска чрез пензиране и те постепенно се изрязват, за да не се образуват големи рани върху подложката (фиг. З). При облагородяване под кора върху по-дебел скелетен клон се оставят най-много 2-3 калема, които  по-късно се съкращават по на 2 пъпки. Ако се запазят повече, те нарастват и започват да си пречат.

Формирането на новата корона започва с правилния избор на скелетните клони  и на разклоненията  от присадените калеми. През първия вегетационен период се оставят  да растат свободно присадниците, които ще образуват бъдещите скелетни клони, а останалите се потискат чрез прищипване на върховете им.

Присадените подложки и преоблагородените дървета редовно се окопават, поливат се и се пръскат против болести и неприятели. Младите филизи често се нападат от листни въшки, срещу които трябва да се води редовна борба .

Облагородените на спяща пъпка подложки се проверяват периодично - през 2-3 дни, особено когато са превързвани с рафия. Не трябва да се допуска в никакъв случай тя да се врязва, тъй като прекъсва сокодвижението, и то най-вече при силно растящите костилкови подложки (махалебка, дива череша, праскова и др.). Може и стъблото да се пречупи, а пъпките да се отлепят. Затова, ако се забележи, че превръзката е стегната, тя трябва да се свали изцяло и веднага отново да се намотае, но не толкова стегнато. Рафията се сваля след 20-25 дни. Навивките се разрязват от обратната страна на пъпката с остро ножче и внимателно се развързват. Около 2 седмици след присаждането се проверява дали пъпките са се прихванали. Листните дръжки на добре срасналите пъпки при леко допиране падат, понеже в основата им се образува отделителен слой от коркови клетки, докато тези на неприхваналите се изсъхват и остават здраво прикрепени. Неуспешно облагородените подложки се окулират повторно още същото лято, но само ако има сокодвижение. Когато то е преустановено, присажда се през пролетта на калем или на будна пъпка.

Облагородените на будна пъпка подложки също редовно се проверяват. Около 2-3 седмици след присаждането, в случай че пъпката се е прихванала, тя се развива и частта на подложката над нея се изрязва. Отрезът се прави косо, на противоположната страна на пъпката, с наклон, който започва от върха и завършва до основата  й. И тук се следи рафията да не се вреже. Тя се сваля, когато покаралият културен леторасъл достигне височина 25-30 см, а ако превръзката е поливинилхлоридна, може и по-късно. Филизите на подложката се премахват, докато са малки, за да се ускорят прорастването на пъпките и растежът на присадниците. Те може и да се пензират, като се изрязват през август или през пролетта на идущата година. През вегетацията по-силно развилия се културен леторасъл се образуват странични разклонения (колтуци). В зависимост от това, дали дръвчето ще се формира с високо, средно или ниско стъбло, те се премахват на височина от 40 до 90 сантиметра.

Неприхванатите на пъпка (спяща и будна) подложки от махалебка и дива череша растат буйно и образуват прави и здрави стъбла. Те може да се облагородят к през лятото на спяща пъпка високо в короната или през пролетта на следващата година на калем. Ако се избере начинът на спяща пъпка, от покаралите от подложката леторасли се оставят най-добро  разположените и върху тях се присаждат спящите пъпки. В тези случаи се получават черешови или  вишневи дръвчета със стъбло от махалебка или от дива череша.