Кога е открита маната?

Маната е открита през 1834 г. в Северна Америка, а през 1878 г. е пренесена във Франция.Болестта се разпространява бързо в Европа и страните от  Средиземноморския басейн. По-късно е открита във всички лозарски райони на Южна Африка (1907 г.), Австралия (1916 г.), Нова Зеландия (1926 г.) и Южна Америка. В България за първи път е съобщена през 1895 г.

Маната е икономически най-важната болест по лозата у нас.

При благоприятни екологични условия тя се развива от началото на май до края на есента. Напада всички зелени органи, но най-опасна е, когато зарази гроздовете (ресите) и листата. В маноносни години при неефикасно проведена  химична борба тя причинява огромни загуби на лозарството.

СИМПТОМИ НА МАНА. В зависпмост от възрастта на листата маната образува два вида петна - мазни (хлоротични) мозаични. По младите нарастващи  листа се появяват бледозелени кръгли, разливащи  се, добре видими при преминаваща светлина петна . Първоначално те са дребни, постепенно нарастват и придобиват жълто-зелен цвят. При влажни условия от долната страна на петната се появява бял спорообразуващ налеп - летните спори на гъбата. След известно време тъканите в средата на петната стават жълто-кафяви до кафяви, а спорообразуващият налеп остава под формата на пръстен. Хлоротични петна се появяват само по листата, които не са завършили растежа си, понеже хифите на гъбата безпрепятствено, равномерно нарастват във всички посоки. Големината на петната варира от един до пет сантиметра. Петната могат да бъдат единични или на групи. В зависимост от степента на нападение може да бъде поразена цялата листна повърхност  по листата, които са завършили растежа си, се образуват дребни, ъгловати, ограничени от нерватурата петна. Често петната са много и мозаично разположени, откъдето идва и наименованието  им. От долната страна на листата също се образува бял спорообразуващ налеп. По-късно тъканите в петната изсъхват и  стават кафяво-червени.

Маната напада още ресите и гроздовете. По тях се образуват бавно разрастващи се хлоротични петна, по които се появява бял спорообразуващ налеп, когато относителната влажност на въздуха е над 75%. По-късно петната стават кафяви. При напречен пререз се вижда, че цялата тъкан е умъртвена. Когато петната са в основата на чепките, изсъхва целият грозд. Маната поврежда цъфтящите реси и младите оформени зърна, по  които също се образува бял налеп. Тази форма на болестта някои погрешно, наричат сиво гниене. За нея е характерно, че може да се развива,докато зърната достигнат големината на грахово зърно. По-късно нападението на маната по зърната спира, тъй като устицата им  са вече затворени. До прошарването (омекването) наедрелите зърна могат да се заразяват откъм  дръжчицата. Това е другата форма: също погрешно наричана кафяво гниене. При нея в основата на заразеното зърно се образува кафяво петно, което постепенно се увеличава. Зърното завяхва, става сиво-синьо или тъмнокафяво, мумифицира и лесно окапва. Късното нападение по гроздовете довежда до единично повреждане на зърна или на отделни чепки ..

Маната поврежда по-рядко зелените леторасти, дръжките на листата и мустаците, като образува воднисти, светложълтеникави  петна, които по-късно стават кафяви.

Причинител на маната. Маната по лозата се причинява от гъбата Plasmoрага viticolа, която е облигатен паразит и прониква през устицата на листата , през чепките, дръжките, леторастите и младия завръз. Гъбата, има разклонен, несептиран мицел. Развива се в междуклетъчните пространства и с помощта на хаусториите изсмуква необходимите хранителни вещества. Към средата на юни върху мицела и в мозаичните петна започват да се формират сферични женски; плодни тела - оогонии, и мъжки клюновидни телца - антеридии, които копулират и образуват дебелостенна сферична едноклетъчна ооспора. Ооспората е обвита с твърда кафява обвивка, състояща се от четири пласта. Обвивката я предпазва от неблагоприятни условия в продължение на 4-5 години. В 1 mm2 от мозаичните петна се образуват до 250 ооспори.

Как се размножава маната?

Гъбата се размножава и безполово, с помощта на конидиоспори, които се образуват върху 4-5 кондионосци, излизащи през устицата.

В горната си  част те са разклонени под прав ъгъл и завършват най-често с по две стеригми, върху които се образува по една кондиоспора. Кондиоспорите са едноклетъчни , яйцевидно-елипсовидни, хиалинни, безцветни, с малки брадавички (папили) на върха.

Попаднали във вода набъбват за около един час. Ядрото им,седели и се образуват от пет до осем (най-много 16) зооспори, които се изхвърлят през папилата. С помощта на две камшичета зооспорите се движат около 30 минути, приближават до устицата, абсорбират камшичетата си, закръг лят се и за около 15 минути пускат кълн, който прониква през  устата на зелените органи на лозата. Този процес протича при  температура на въздуха : 20- 25 градуси.

Цикъл на развитие на маната. Причинителят на маната по лозата презимува с ооспорите, образувани в мозаичните петна. Окапалите листа през есента и зимата изгниват и ооспорите се освобождават. С обработките една част от тях попада на различна дълбочина в почвата, а друга - остава на повърхността. За да могат през следващата година да осъществят първичните заразявания, ооспорите задължително трябва да прекарат известно време при температура под 0 градуса. Тези, които презимуват над 0 градуса, не покълнват. Най-важните условия  за покълването са влагата и топлината, които са благоприятни при температура на въздуха над 13 градуса и на почвата - над 110 С и влажност на почвата - най-малко 70 % от ППВ. При такива условия ооспорите покълнват за седем дни, при 14-16 градуси - за пет дни, а при 20-25 градуси - за 2-3 дни. При температура над 33 градуси ооспорите не покълнват.

При покълнването ооспорите образуват инфекциозна хифа, на чийто край се формира една макроконидия. Във всяка макроконидиядия се образуват 50-60 зооспори, които се изхвърлят през папилата. От една ооспора могат да се образуват и две кълнящи хифи  с  две макроконидии.

Как се осъществява заразяването с мана?

За да се осъществи през пролетта първичното заразяване, зооспорите трябва да попаднат в капка вода. С помощта на двете си камшичета те се насочват към  устицата, прибират ги, закръглят се и покълнват. Кълнът прониква между бобовидните клетки на устицата във вътрешността на листа, където се развива гъбата. Скоростта на нарастване на мицела зависи от температурата. Установено е, че мицелът не се развива под 7,9 градуса. Инкубационният период започва от проникването на кълна на зооспорите в листата до появяването на първите симптоми на болестта - мазни петна с конидиално спороношение на гъбата. Конидионосците с конидиоспори се образуват през нощта при висока относителна влажност на въздуха (над 90 %) и температура от 13 до 280 С. Оптималната температура за спороношение е 18-22 градуси, а относителната влажност - 97-100 %. Количеството на спорите, които се образуват в петната, е голямо. В 1 g тъкан от петна се съдържат около 200 млн. спори. През първите 24 часа конидионосците образуват 2/з от конидиоспорите, а до третия ден - 90 % след което спороношението рязко намалява. Конидиоспорите са съвсем леко закрепени за стеригмите от най-малките въздушна течения се откъсват и се разсейват по съседните листа или лози. При оптимални условия - капка вода и температура 18-24° С за един час и половина конидиоспорите извършват заразявания. Ако температурата е по-ниска от 16° С, за да се осъществи заразяването, водните капки -трябва да се задържат по зелените части на лозата около 10 часа. Следователно температурата ускорява или  забавя процеса на заразяването.

В Америка е открита специализирана форма на маната, която напада някои американски видове, без да поразява европейската лоза.

Маната напада почти всички видове лози

От разпространените сега в нашата страна най-чувствителни са Болгар, Италия и Перл дьо Ксаба. Чувствителни са сортовете Памид, Аликант буше, Ризлинг немски, Ризлинг  Италиански, Гъмза, Димят, Зарчин, Мискет червен, Мавруд  и Широка мелнишка лоза. Известна устойчивост проявяват и сортовете Ркацители, Каберне совиньон, Саперави, Мерло, Траминер розов и Алиготе.

Методи и средства на борба с маната. Моментите за провеждане на борбата с маната в нашата страна се определят по метода на инкубационните периоди. Същността на метода се състои в това, че инкубационният период, който започва от заразяването до образуването на петна (със спори или без спори), протича при постоянна сума (61 градуса) на активната температура. Активната температура се изчислява, като от средната денонощна температура се изважда 7,9° С, която се нарича биологична нула, понеже под тази температура паразитът не се развива. Като се знаят тези постоянни  величини, може да се определи след колко дни ще завърши инкубационният период, и третиранията да се насочат 1-2 дни преди да се образува спороношението на гъбата. Известно е, че препаратите, с които се води борбата сега, предпазват лозата от заразяване. Поради това всички зелени органи на лозата трябва да бъдат добре покрити с фунгицид, преди да изтече инкубационният период. В противен случай пръсканията не са ефикасни, тъй като заразяването е станало. Методът на инкубационните периоди се базира на относителната ритмичност в нашествията на маната. През първите 2-3 дни се изхвърлят до 90% от конидиоспорите, които причиняват масово заразяване и протичане на основните инкубационни периоди, за които се насрочват третирания. Заразяване се извършва и през следващите дни, но относително по-малко.

Как се определя датата на първичното пръскане срещу мана?

Съществен момент в метода на инкубационните периоди е правилното определяне датата на първичното заразяване от ооспорите. Както вече се изтъкна, за да набъбнат ооспорите, да покълнат и да образуват макроконидии трябва да има определени условия. Поради това че количеството на влагата в почвата и температурата са променливи величини и зависят ежедневно от климатичната ситуация, в практиката по тях трудно се определя точно датата на първичното заразяване. Освен това в продължение на редица  години в лозята се натрупва огромен инфекциозен фон от жизнени ооспори, върху който действуват постоянно изменящи се фактори - продължителност на престояване в почвата, влага, температура, рН, торене, минерален състав и др. Възможно е една част от ооспорите да причиняват първично заразяване и при по-специфични  условия. Всичко това е наложило първият инкуационен период, а в някои години и вторият, да се построяват теоретично. Често  пъти не съвпадат с истинските периоди, протекли в природата.

За да се избегне този недостатък на метода се извършва директно микроскопиране на ооспорите, което дава възможност с голяма сигурност да се определи датата на първичното заразяване. За целта през септември от непръскани лози или непръскан прираст се събират листа с мозаични петна. Петната се изрязват с ножица, а останалата листна маса се отстранява. Материалът се нарежда в глинени саксии по следния начин. На дъното на саксиите се насипва пясък с дебелина 10-12 см. Върху пясъка се поставят 4-5 листа чиста филтърна хартия, върху която се слага материалът с петната. Отгоре се покриват пак с филтърна хартия, която се затрупва с пясък до напълване на саксията. Така поставеният материал остава чист, без да се смесва с пясък или почва и лесно се преглежда под микроскоп. През ноември саксиите се поставят в предварително изкопани ямки в редовете на лозята. Горната част на саксиите трябва да бъде на 1-2 см под повърхността на почвата. Отгоре се поставя почва, така че повърхността да се изравни. По този начин материалът с ооспорите се намира на 1-4 см дълбочина. Броят на саксиите зависи от релефа на лозята. Разположението й трябва да бъде от най-ниската до най-високата точка на лозето. По този начин се улавят разликите във влажността на почвата и температурата. Известно е, че когато през май времето е относително по-хладно, но валежите са достатъчни да поддържат кална почвата, първичните заразявания се реализират на по-отцедливите и южните места, където температурата е по-висока. Обратно, когато май е топъл най-напред се заразяват лозите на ниските непроветриви места. Саксиите трябва да се поставят на тези участъци, където обикновено се проявява маната. На 1000 дка  лозя са достатъчни 8-10 саксии. Освен в саксии, материалът с ооспорите може да се постави и в найлонови мрежички  да се закопае в редовете на 4-5 см в почвата.

Материалът за директно микроскопиране се взема след презимуването. Обикновено се микроскопира ежедневно, като се започне от 10-15-и април. При хладна пролет, когато  развитието на лозите закъснява, наблюденията могат да започнат н по-късно,  за да се вземе материалът, почвата от единия край на горната част на саксиите се премахва. Изпод филтър ната хартия внимателно с пинцета се изважда материал и се поставя в чисти петриеви блюда. Пренася се в лабораторията и се поставя в хладилник при температура 3-4 градуси. Една малка частица от материала се взема и се поставя на предметно стъкло в капка вода и с остър скалпел многократно се раздробява до получаване на кашица. Правят се по две успоредни проби; едната - в капка чешмяна вода, а другата - в дъждовна вода, събрана в стъклени съдове. Микроскопирането се извършва при 250 пъти увеличение. Когато спорите са покълнали, макроконидиите се виждат ясно  и ако времето е дъждовно, първичното заразяване в природата се е реализирало. В дневника тази дата се отбелязва за начало на  първия инкубационен период. По събраната активна температура се определя очакваната дата за откриване на мазните петна. Обикновено заразяванията от ооспорите са малко на брой (в 15-20 dka лозя се образуват само няколко мазни петна) и петната трудно се намират. При сухо време (относителна влажност на въздуха под 75 %) петната не образуватконидиоспори. За да се установи със сигурност, че това са мазни петна от маната, листата се откъсват и се поставят да престоят през нощта във влажна камера  при стайна температура. Ако до сутринта от долната страна на петната се образуват конидиоспори, това означава че са петна от мана. .

Обикновено ооспорите заразяват листата, разположени ниско до земята. При ударите на дъждовните капки върху повърхността на почвата или в локвичките вода, образували се под лозите, с пръските покълналите ооспори или зооспори се пренасят по листата. Освен чрез дъждовните капки те могат да се пренасят и с въздушните течения, но това е сравнително по-рядко. Особено чесно се заразяват листата, когато леторастите не са привързани навреме, а се стелят по земята. В широкоредовите стъблени лозя, които редовно се филизят, маната се появява значително покъсно, и то главно от конидиоспори, пренесени с въздушни течения.

Как се насрочва второ и трето пръскане срещу мана?

Второто и следващите пръскания се насрочват в зависимост от развитието на маната, климатичните условия и прираста на лозите. Пръска се за всеки инкубационен период, когато май и юни са с много чести превалявания, с необичайно висока относителна влажност на въздуха, големи късно вдигащи се сутрешни роси и -стелещи се мъгли. Ако валежите и росите са с прекъсвания от няколко дни, инкубационните периоди не се застъпват и интервалите между отделните пръскания са големи, поради което голямa част от зеления прираст остава непокрит с фунгицид. Ето защо в този случай също пръска се за всеки инкубационен период. Две -третирания в един инкубационен период се налагат през периода на цъфтежа, когато времето е хладно, с чести интензивни дъждове, които измиват част от фунгицидите. При такива условия инкубационните периоди се удължават на 12-14 дни. Част от цъфтежните калпачета окапват, оплодените зърна остават непокрити и незащитени от маната. Третиране през един инкубационен период може да се извършва след цъфтежа при добре оформена ягорида, сухо и горещо време и слабо нападение от мана.

Допълнително третиране се извършва в следните случаи:

1. При изключително благоприятни години на развитие на маната. Това е особено наложително, преди  да наедреят зърната, за да се покрие с фунгицид скелетът на чепката, тъй като при сортовете със сбити гроздове при следващите пръскания чепката остава непокрита и зърната се поразяват от по-късните нападения на маната.

2. Когато веднага след пръскане, преди разтворът да засъхне, завали обилен дъжд, който го измива.

3. Ако лозята са бити от градушка.

Има години, когато през първите две десетдневки на май времето е топло, валежите не са достатъчни да осигурят покълнване на ооспорите, а лозите нарастват бързо и буйно. Леторастите достигат 40-60 ст и имат добре оформени реси. В такива години не се чака развитието на маната, а се провеждат едно или, в по-редки случаи две предпазни пръскания. Целта на тези третирания са  зелените органи на лозата да се покрият с фунгицид, за да се гарантира при всички случаи гроздовата реколта. Това правило е много важно за лозя, засадени широкоредово и формирани  стъблено по типа Омбрела или Мозер. При тази технология на отглеждане на лозята, първите третирания са решаващи за опазване на гроздовете, тъй като короните са отворени и ресите на  гроздовете могат добре да се покрият с фунгицид. При по-късните третирания, лозите вече са се развили буйно, короните са затворени, гроздовете остават скрити  и трудно се напръскват.

Други методи на третиране срещу мана

Освен по метода на инкубационните периоди моментите за борба с маната могат да се определят и по други методи. Например да се пръска през точно определен интервал от време. т. е. всеки шести или седми ден. Третиранията могат да се насрочват и в зависимост от растежа на лозите - при появата на всеки четвърти, пети  лист по дължината на летораслите. Най-точен обаче е методът на инкубационните периоди, който отчита динамиката на развитие на причинителя на маната, условията за неговото развитие и растежа на лозите. За целта е необходимо да се устроят наблюдателни пунктове с метеорологични клетки, съоръжени със съответни уреди - максимално-минимален термометър на Сикс и дъждомер. Клетките се инсталират съгласно изискванията на хидрометеорологичните служби. Данните от ежедневните отчитани  се записват в специален  дневник, по който се насрочват третирани ята.

Препарати срещу мана по лозята

Борбата с маната по лозата може да се води с голям брой препарати, които според състава си се отнасят към определена група химични средства. В миналото, както и сега, най-голямо приложение имат някои съединения на медта поради силното убийствено действие на медния катион върху причинителя на маната. В нашата страна най-популярното средство за борба с маната е бордолезовият разтвор. Наименованието му произхожда от Бордо-Франция, където за първи път е описан през 1885 г. от Милар дее. Фунгицидното действие на бордолезовия разтвор се дължи на синия камък (CuS04.2H20).

Обикновено в практиката се използва 1 % бордолезов разтвор доброкачествен разтвор се приготвя като предварително синият камък се разтваря напълно в отделен съд (циментов, дървен или меден). В 100 л вода се разтварят 20 kg син камък. В друг съд се приготвя прецедено варно мляко.

В резервоара, където ще се извърши смесването, се налива вода 1/3 от обема на резервоара. Към нея се добавя определеното количество синкамъчен разтвор и се разбърква механизирано с бъркалка или въздушна струя. След това на малки порции при интензивно бъркане на тънка струя се налива варното мляко, докато фенолфталеиновата хартийка, напоена в разтвора, стане трайно розова. След това резервоарът се допълва с необходимото количество вода. За съвременното промишлено лозарство, концентрирано в големи масиви, е необходимо да се внедрят апаратите за автоматично стационарно приготвяне на бордолезовия разтвор.

Бордолезовият разтвор представлява колоидо-подобна суспензия. Престояването на бордолезовия разтвор повече от 16-18 часа води до силно  влошаване на неговите физични и химични свойства. Престоял 24 часа, 1 % бордолезов разтвор се превръща в 0,8 процентов.

Друг препарат, съдържащ мед, е медният оксихлорид Представлява синьо-зелен прах .Има добра плаваемост. За напрашване се използва 3-4 kg/dka меден оксихлорид 15 или медизан 11. Много добри резултати  се получават при самолетно напрашване сутрин от 4 до 8 часа  при обилна роса или  след дъжд.

За борба с маната се използва и 0,5% агризан 35.

От групата на органо-медните препарати се прилага купроцинът. Той представлява синьо-зелен или жълтеникав прах. Съдържа 33,5% цинеб  и 16,5% меденоксихлорид. Използва се в концентрация 0,4%.

За първите две пръскания при правилно нагласяване на пръскачките разходът на разтвор е от 40 до 60 l/dka, като се пръска през ред. За следвщите пръскания и при минаване във всеки ред разходната норма се увеличава на 80-100 l/dka. Промените в разходната норма се постигат чрез подходяща комбинация на разпръсквачи с различен диаметър на дюзите, броя на разпръсквачите и скоростта на машините. При продължителни валежи и невъзможност за работа с наземна техника за прашене с успех може да се използва и самолет.

За по-резултатна борба с маната е необходимо да се обърне по-голяма внимание на някои фактори, които пряко влияят за опазване на гроздовата реколта. Известно е, че ограничаващ фактор за развитието на маната е намаляването влажността на лозята. Например новите лозя, засадени на почви с лек механичен състав, на проветриви и отцедливи места с южно изложение, се нападат по-слабо от маната в сравнение с лозя, засадени на тежки, влагоемни почви с неподходящо изложение. Голямо значение има и редовната обработка. Чистите от плевели лозя се нападат от мана по-слабо. Заплевените задържат сутрешните роси или капките от валежите по-дълго време и създават по-добри условия за заразяване и развитие на маната. Плевелите пречат за качествено напръскване на лозите. Съществено значение имат и зелените резитби като филизене, колтучене и кършене, с които се осигурява по-добро проветряване.

Особено значение има по-голямата устойчивост на различните сортове към маната, които също трябва да се имат пред вид. Засаждането на устойчиви сортове лози представлява голям интерес за практиката. Интегрирането на химичния с други методи за борба допринася за по-доброто запазване на лозята  и гроздовата реколта от мана.