Какво значение имат веществата за храненето на зеленчуковите растения?

Микроелементи са тези хранителни вещества, които са необходими на растенията в много малки количества. Такива са желязото, манганът, борът, медта, молибденът и цинкът.

Желязото има значение за образуване на хлорофила в растенията и за тяхното дишане, тъй като влиза в състава на някои дихателни ензими.

Недостигът на желязо в почвата причинява рязко за бавяне на растежа на растенията и образуване на светло жълти или бели листа - явление, наречено хлороза.

При недостиг на манган в почвата растенията забавят растежа си, а по листата им се появяват сиви петна - пригор, и добивът става нисък. С манган трябва да се торят варовитите алкални почви.

При недостиг на бор в почвата растенията образуват слаби корени, листата и стъблата се изкривяват, цветове те окапват. При доматите и лука например листата стават плътни и трошливи, при цветното зеле се образуват кухини в кочана и др. Торенето с бор дава най-добър резултат на почви с кисела реакция.

При недостиг на мед в почвата растенията плододават много слабо. Доматите при недостатъчно медно хранене не цъфтят, имат потиснат растеж, синьо-зелени листа със завити нагоре краища, с по-късно проявена хлороза по тях. От липса на мед страдат растенията върху наскоро отводнена почва.

По кои външни признаци на зеленчуковите растения се определя недостигът на азот?

При доматите. Растения - слаби, растеж - забавен, стъбло - тънко, листа - дребни, бледозелени, а при сил но гладуване с виолетово оцветяване по жилките. По-ста рите листа изсъхват по-рано. Съцветия - слаби, плодове - малко, дребни и дървенисти. Корените стават кафяви и отмират.

При пипери. Растения - слаби, растеж - забавен, листа - бледозелени. Плодове - малко, дребни, с тънка месеста част.

При краставиците. Растеж - забавен, листа - бледо жълти, при остър недостиг - ластуни жълти, тънки, твърди. Те стават кафяви и отмират. Плодове - светли.

При зелето. Растения - малки, младите листа - бледо зелени, по-старите листа - виолетови. Ранно изсъхване на листата.

При лука. Растеж - забавен, листа - къси, откъм вър ха започват да червенеят.

При картофите. Растения - слаби, стъбла - тънки, правостоящи, листа - дребни, светло- или жълто-зелени, завити нагоре, краищата им започват да жълтеят и съхнат, старите листа отмират рано.

По кои външни признаци на зеленчуковите растения се определя недостигът на фосфор?

При доматите. Признаците както при недостиг на азот, но листата се усукват, стават синкавозелени или с виолетови и червеникави петна, с виолетов оттенък по жилките, краищата им се подгъват.

При зелето. Признаците както при недостиг на азот, но растенията имат червено-виолетово оцветяване.

При лука. Признаците на фосфорно гладуване се проявяват късно. Растенията са угнетени, върховете на старите листа увяхват, почерняват и отмират. Понякога тъканите стават кафяви.

При картофите. Признаците са както при недостиг на азот, но листата са с недостатъчен блясък с кафяви краища.

Разрязаните клубени от растенията, отглеждани при недостатъчно фосфорно хранене, са с ръждиви петна.

По кои външни признаци на зеленчуковите растения се определя недостигът на калий?

При доматите. Растеж - слаб, стъбла - дървенисти и не надебеляват. Листа - синкавозелени, по-старите - бле досиви или жълтеникави по края и между жилките по-къс но прегорели, завити нагоре, младите листа - накъдрени.

Плодовете узряват неравномерно. Корени - кафяви, със слаб растеж.

При краставиците. Листните краища стават бронзови и отмират. По-късно бронзовостта преминава между жилките на листата.

При зелето. Листа - тъмнозелени, бронзирани по края и между жилките. При силен недостиг на калий листните краища изсъхват и по листата се появяват кафяви петна.

При морковите. Растения - изостанали в растежа, с ниска розетка. Листа - нагънати, по-късно сивкавозелени, с подгорели краища.

При картофите. Растения - с ниски стъбла, с къси междувъзлия. Листа - синкавозелени, по-старите - жъл теникави, кафяви и бронзови. Листата и стъблата отмират предив ременно.

Почвеният хумус не е само потенциална азотна храна, а има и други важни свойства. Той увеличава водозадържащата способност на почвата и играе важна роля в структурообразуването и в поддържането на определено равновесие на почвената реакция.