Обикновено божурите, или пеониите (Paeonia) остават дълго време на едно място в градината и не обичат да им се пречи. Възрастните екземпляри могат да бъдат пресадени, но трябва да се очаква една или две години след пресаждането растенията да цъфтят по-слабо от обикновено.

Най-доброто време за пресаждане божурите е ранната есен, напри­мер от средата на септември до средата на октомври. По това време растението трябва да е развило нови издънки, ос­вен това започва да образува нови корени. Внимателно изрове­те корена с лопата и го разрежете с остър нож, като внимавате разрезът да не е много голям. Всяка част трябва да има три до пет силни пъпки. Останалите корени съкратете до около 15 см. Така ще стимулирате образуването на нови корени.

Преди засаждането на новото място трябва основно да под­готвите почвата. Разкопайте надълбоко и при тежка почва сложе­те добър дренаж. Засадете пеонията в хумусен, рохкав субстрат. Внимавайте за дълбочината: пъпките, от които ще покарат нови леторасти, трябва да се намират на 3 - 5 см под повърхностга.

Първите цветове може да се очакват едва през следващата година. След прецъфтяване отстранявайте съцветията, за да не образуват семена. Семената отнемат много сила на растението и това влияе отрицателно върху цъфтежа през следващата годи­на. След третата година може да се очаква нормален цъфтеж.

Важно е освен това да не смущавате растенията с обработ­ка на почвата и след прецъфтяването да не отрязвате листата.

Божурите не обичат често разкопаване на почвата, но се радват на покритие от органичен материал, компост или око­ло петсантиметров пласт добре угнил говежди тор. Най-добре е покритието да се сложи през пролетта - в противен случай разтворимите хранителни вещества ще бъдат отмити от вале­жите и няма да са на разположение на растението.

Пеониите предпочитат много слънчево място. Възможно е да ги засадите в моравата, но почвата в непосредствена близост трябва да остане открита.

Знаете ли, че още в ранното средновековие са използва­ли пеониите като лечебно растение? В книгата си за билките

Йеронимус Бок (1489-1554) я определя като "бенедиктинска роза". Името идва от латинското benedictиs, което означава це­лебен или благословен.